File:HristoTatarchev pismo do KonstantinStefanov 2ot3.jpg

Original file(2,513 × 1,767 pixels, file size: 792 KB, MIME type: image/jpeg)

Captions

Captions

Add a one-line explanation of what this file represents

Summary

edit
Description
Български: Писмо на д-р Христо Татарчев, задграничен представител на Вътрешната организация, до Константин Стефанов в Ню Йорк, 28 май 1904. От архива на Алберт Сониксен.

Текст: Задгранично представителство на Вътрешната Мак.-Одр. Рев. Организация

София, 28 май 1904

Уважанеми г-н Стефанов

Писмото ви зехме и благодарим ви крайно за усърдието, което полагате, въпреки Вашето разклатено, здраве, за да се облекчи съдбата на многострадалния раб. Нашата прогноза за реформите дохожда полека лека да (...), че Турция не е способна да се реформира без зужда помощ; защото е мъчно да отделиш турчина от неговите традиции и религия. Европ. Дипломация знаеше и знае това твърде добре, обаче тая се движи мудно, а още повече когато интересите им се кръстосват(?) в тая много страдална земя. Ето вече осем месеци, как се говори за реформи и два месеца, как са офицерите би требвало поне големите турски произволи да наложат едно поне незначително ограничение. За жалост Турция не се подава нито вразумева от очевидци. На 14-15 май наш стил стана (…) клание в оконостите на Крушово и Демир-Хисарско (Битолски (?) вилает). Това, което при минало годишното въстание, беше пощадено от турския ятаган, байонет и топ, требваше сега да бъде довършено.

В последните месеци турското правителство създаде в ония крайща контра шайки. Последните се ръководят от местните бегово със знанието на властта. Последната чувстува, че дорде (?) има народ и непокорни места (?), мъчно ще може да се справи с разбунтувалия се роб. За да насели тия крайща с албанци, требва да унищажат първо селата и после олека и самия народ.

И ето когато селяните бе си ходили в Крушово на пазар на връщане беха посрещнати от въоруженото турско население на чело с шайките (?). Деца, жени, старци, мъже, всичко мина под нож и подир туй се пуснаха да истребяват всичко живо по полето. (?) туй разбира и съобщава на селяните останали живи да не излизат от къщите си до гдето не пристигне царска войска да ги брани. Каква ирония , в Турция нищо не става без заповед от Цариград – Илдъза (?). Единичните убийства – грабежи са без брой (?).

Върналите се бежанци въпреки обещаната подкрепа в Мюрцщегските програма умират от глад и студ, пак други се истребват от фанатизираните турци и (…) се хвърлят на ново от (…) на испитни. Атентат станал на 5 т.м.(?) между между Гевгели и Гумендже за (?) железницата, даде повод на властта на ново да подхвърля на мъчения народа: истезавания, арести, рушвети и пр. Той не е дело на Вътрешната Организация. Ние го опровергахме веднага; защото нема никаква смисла. А турските депеши хвърчат да обвиняват организцията (?). Това по скоро може да се смета како работа на екзалтирани и авантюристи, а организационни люде.

(?) на Битолско, главно Охридското, преспанското, Демир-Хисарското и Костурското, също и в Неврокопско и Разлог почва сега немотия (?) благодарение на (…) можеха да се истърват от ноктите на глада и епидемията, а сега нема, кой вече да помогне. За одринско (?) може би ще може малко да се притече със (?) заемът от един милион при Земледелската тук Банка. Към (…) и революционното дело има сега нужда от повечесрества затова не бива да се додава на народа за пари. По тая причина рекохме да поискаме подкрепа на охолните и (?) свободните страни. Като такъва се смета главно Америка. Виждаме от писмото Ви, че тоя въпрос върви трудно, да не кажа никак. Най-сетне на дванадесето тропание на вратата може да се подаде (…) благородна и свободолюбива ръка да иска да си (…) паметник в една поробена страна. Аз съм оптимист, ако успеете (…) да ангажирате в нашето дело, да ни огрее от нейде. Ако има нещо прибрано, извинявайте за нескромността, бихте ни улеснили твърде много. Парите испратени от Вас (…) Самоковския (…), требва да са връчени на Г-на Агура. Все едно е. (…) е дошъл и Г. (…). Ние немаме нищо общо с него. Преди да се спреме на Др. Чакалов, той и Др. Чакалов си предлагаха услугите. После като замина за там Др. Чакалов, чето, като ме срещнеше изказваше желание да го испратим. Това е за Ваше сведение.

Поздравете, моля, всички другари по идея и работа и приемете моя другарски поздрав.

Др. Хр. Татарчев

(…) испращаме откъслеци от (…) вестник (?)
Date
Source Albert Sonnichsen Archive
Author Hristo Tatarchev

Licensing

edit
This work was never published prior to January 1, 2003, and is currently in the public domain in the United States because it meets one of the following conditions:
  • its author died before 1954;
  • the death date of its author is not known, and it was created before 1904;
  • it is an anonymous work, a pseudonymous work, or a work made for hire, and it was created before 1904.

The above provisions are contained in 17 U.S.C. § 303. See also this page for more information.

File history

Click on a date/time to view the file as it appeared at that time.

Date/TimeThumbnailDimensionsUserComment
current10:38, 23 October 2021Thumbnail for version as of 10:38, 23 October 20212,513 × 1,767 (792 KB)Tropcho (talk | contribs)Uploaded a work by Hristo Tatarchev from Albert Sonnichsen Archive with UploadWizard

There are no pages that use this file.

Metadata